А немалко хора считат тъкмо обратното. Всъщност може би се питате, какво бихте били, ако нямахте минало. Детството, младостта са важна част от всеки човешки път и това е така, за да можете да натрупате своя опит и знания. В този смисъл миналото ни е безценен учител, то е основата, от която тръгваме, за да развиваме своята личност в бъдещето. Както и да е преминал пътят ни, той е останал назад. Да се връщаме често към него и да търсим причините за настоящото си нещастие е равносилно на гибел, защото отказваме да видим възможностите за изход. Няма непреодолими трудности. В този смисъл самите ние решаваме да предприемем правилните стъпки за справяне с конкретната ситуация. Никога не съм се придържала към петфакторния модел на личността, в който се твърди, че човек се ражда с определени характерови черти и те дават цялостния му личностен облик. През целия си житейски път ние се развиваме, извайваме своите специфични качества напълно осъзнато. Желанието ни да се променяме е това, което ни мотивира да се насочваме в определена посока и в този смисъл няма нещо, което да ни бъде пречка. Вероятно има немалко хора, които се връщат в спомените си, но миналото няма как да определя настоящето ни и да влияе върху бъдещето ни. Човек винаги може да се стреми да подобрява своята личностна версия и това се случва благодарение на много съзнателен, упорит труд. Тук на помощ може да дойде и вашият терапевт, който има немалък житейски и професионален опит. Струва си да дадете всичко от себе си, за да бъдете най-доброто, което искате да сте.
Д-р Катя Пенева