Забелязала съм, че хората винаги търсят на хляба мекото и на работата лесното. Но животът ни предлага съвсем друго. Е, като не може да ни е лесно, тогава поне да има някакви механизми за справяне с житейските трудности. Спомням си, че в оптимистичната фаза на професионалната си практика ги наричах предизвикателства. С напредването на опита ми реших да променя отношението си към житейските проблеми и ги нарекох приключения. И като се замислите, целта на всяко едно приключение е да е вълнуващо и запомнящо се и точно заради това то не би могло да е лесно. Когато преживявате нещо неприятно е добре да имате силите да осмислите значението му. Опитът и знанията са тези, които натрупвате във всяка една нелека ситуация. Човек не се ражда научен, но вместо да мрънка пред всяко нагорнище и да недоволства е добре да се въоръжи с воля и търпение. Всеки един момент е уникален и всеки човек е творец на собствения си живот. Когато потърсите терапевта, той е като палитрата на художника. Може да ви покаже как да комбинирате цветовете и какво още можете да добавите или да отнемете в личната си картина. Когато говорим за страх е добре вместо да се крием от чувствата си да ги назовем. Когато звярът е идентифициран много по-лесно можем да се справим с него. А увереността идва от опита, който натрупваме след поредната победа. Проблемите винаги са решими, но пречката не е страхът, а липсата на достатъчно мотивация.
Д-р Катя Пенева